More Website Templates @ TemplateMonster.com - January28, 2013!

„Дервентски възвишения”

„Дервентски възвишения”  са обявени за защитена зона по Директивата за дивите птици със заповед номер РД-284 от 16.03.2010 г. Заемат територия от 38696.50 хектара и обхващат землищата на населените места – с. Вълча Поляна, с. Голям Дервент, с. Гранитово, с. Лалково, с. Лесово, с. Малко Кирилово, с. Маломирово, с. Мелница, с. Раздел, с. Славейково и с. Чернозем.

Дервентските възвишения са хълмиста територия с мозайка от разнообразни местообитания, разположена на изток от река Тунджа. По главното им било минава държавната граница между България и Турция. Надморската височина е между 120 и 555 м. Около две трети от територията на Дервентските възвишения е покрита от широколистни смесени дъбови гори, най-често от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/, на места примесени с келяв габър /Carpinus orientalis/ и средиземноморски елементи. По-рядко, главно в най-южните части преобладават смесените дъбови гори от източен горун /Quercus polycarpa/ и благун. Разпръснато сред горските масиви са разположени открити пространства, обрасли с храсталаци от драка /Paliurus spina-christi/, примесени със смин /Jasminum fruticans/, в съчетание с ксеротермни тревни съобщества със средиземноморски елементи, напр. дамаска челебика /Nigella damascena/ (Бондев, 1991). Хълмовете са разделени от множество малки речни долини, с характерна за поречията растителност. В западната част се намира сравнително тясната долина на река Тунджа, част на която е превърната в селскостопански площи или е заета с храсталаци от драка. Селскостопански земи има също в ниските части и равнините около хълмовете.

Птици:
В района на Дервентските възвишения са установени 120 вида птици, от които 25 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 59 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 17 вида, в SPEC3 – 40 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 45 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 43 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В района са добре представени видовете характерни за мозаечните местообитания със значително участие на открити пространства, както и видове с предпочитания към малки дъбови гори. Тук се среща най-многочислената в България популация на големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/. Дервентските възвишения са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид както и за малкия креслив орел /Aquila pomarina/, черния щъркел /Ciconia nigra/, тръстиковия блатар /Circus aeruginosus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/ и черната каня /Milvus migrans/. Тук се срещат значими популации и на други застрашени в Европейския съюз видове, като дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, полската бъбрица /Anthus campestris/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/ и др. В Девренските възвишения гнезди и застрашеният от изчезване на планетата царски орел /Aquila heliaca/

Sylvia nisoria  Melanocorypha calandra  Lanius nubicus  Hippolais olivetorum  Hieraaetus pennatus  Circus pygargus  Circus aeruginosus female  Circus aeruginosus  Ciconia nigra  Calandrella brachydactyla  Burchinus oedicnemus  Aquila pomarina  Aquila heliaca  Anthus campestris
Sylvia nisoria

 

Заплахи:
Районът на Дервентските възвишения се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горско-стопански дейности. Местообитанията са чувствителни към интензификацията на земеделието и горското стопанство, както и към промяната на земеделските практики. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия, както и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците (дебелоклюна чучулига, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, сива овесарка /Miliaria calandra/) и лалугера /Spermophilus citellus/, който се явява основна храна за грабливите птици, включително царския орел. Използваните в района пестициди са опасни за птиците. Сухите пасища и ливади са особено уязвими от пожари, както естествени, така и причинени от човека. През сухи години големи територии биват опожарявани. Горите в Дервенските възвишения заемат сравнително малки територии, разпръснати сред откритите пространства. Госко-стопанските дейности, свързани с изсичането на големи стари дървета, влияят директно върху много видове грабливи птици, тъй като те строят гнездата си на такива дървета. Бракониерската сеч сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообиатния. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.

Източник: www.birdsinbulgaria.org