Най-значимите находки от тракийско време в района на община Елхово, са двата долмена открити в землището на пограничното село Голям Дервент, което е дало името и на възвишенията в които се намира. Те са открити и разработени през 2005 г. и 2007 г. от екипа на известната българска археоложка проф. Даниела Агре.
Долмените представляват мегалитни съоръжения, изградени от няколко големи естествени камъка или грубо обработени каменни плочи, поставени отвесно и покрити с друга каменна плоча – техника, която силно напомня днешното едропанелно строителство. Древните племена са ги използвали най-вече за погребения и култови обреди.
В Западна Европа са датирани най-старите (40-38 в. пр. Хр.), Кавказките са датирани в периода 15-10 в. пр. Хр., а на Балканите са най-младите (12-7 в. пр. Хр.).Оцелелите до днес балкански долмени са разположени в днешна Югоизточна България, Северозападна Турция и Североизточна Гърция. Най-разпространени са еднокамерните, по-рядко има двукамерни; и двата вида могат да бъдат със или без входен коридор (дромос). По- стойностния от двата долмена открити до Голям Дервент, е разработения през 2007 г., който се състои от две камери и дромос (вход), и е датиран от IX в. пр. Хр. Според проф. Агре това е най-големият долмен откриван в Тракия до сега и, на който дромоса (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение.
Особено внимание заслужава и факта, че на базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция това е единствения, който е орнаментиран с релефни изображения. Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис – двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество. Лабрисът по-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр.Хр. Входната врата и плоскостите от коридора към първата и втората камера са орнаментирани с релефни изображения на змия, която захапва друга. Те 19 в тракийските религиозни представи се свързват с царя-владетел в двояката му същност – слънце-земя.
На входа на долмена е открит дълбоко във фриза лабиринт, какъвто според Агре, има в двореца Кносос – център на Крито- миньойската култура. Според изтъкнатия български траколог проф. Валерия Фол намерените изображения са безценни за знанията ни за траките. Тя смята, че ромбът изобразен в лабриса е тракийският символ на небесния гръм и е една от свещените играчките, с които тракийският земен бог Загрей (Дионис) си е играл, преди да бъде разкъсан от титаните. Изобразеното в средата око ни препраща към египетското влияние в тракийската култура, а плетениците отстрани са типичен елемент на микенските украси от ХV-ХII в. пр.Хр. Змиите също ни препращат категорично към Микена и Крит, при траките те са зооморфно изображение на върховния бог Сабазий. Това са доказателства, че древна Тракия участва в образуването на микенската култура, която по-късно се запазва само по тракийските земи. Според Фол става дума за най-ранния гроб на одриската царска династия, която от земите около днешно Елхово започва след това да разширява териториите си.
След откритието проф. Даниела Агре казва: ” Това откритие е венецът на всички наши проучвания досега, оправдава целия къртовски труд и усилията на екипа ни и изобщо един връх в изучаването на тракийската култура” А Георги Китов, коментира откритието с думите: ” Изображение на лабрис сме намирали върху съдове, върху керамика, върху апликации на конски украси в Старосел, но такова изображение върху камък е невероятно! Символът на лабриса и змиите са верен знак, че става дума за царски гроб на мощен владетел.
[Best_Wordpress_Gallery id=“25″ gal_title=“dolmeni“]
Снимки: elhovo.org