„Дервентски възвишения” са обявени за защитена зона по Директивата за дивите птици със заповед номер РД-284 от 16.03.2010 г. Заемат територия от 38696.50 хектара и обхващат землищата на населените места – с. Вълча Поляна, с. Голям Дервент, с. Гранитово, с. Лалково, с. Лесово, с. Малко Кирилово, с. Маломирово, с. Мелница, с. Раздел, с. Славейково и с. Чернозем.
Дервентските възвишения са хълмиста територия с мозайка от разнообразни местообитания, разположена на изток от река Тунджа. По главното им било минава държавната граница между България и Турция. Надморската височина е между 120 и 555 м. Около две трети от територията на Дервентските възвишения е покрита от широколистни смесени дъбови гори, най-често от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/, на места примесени с келяв габър /Carpinus orientalis/ и средиземноморски елементи. По-рядко, главно в най-южните части преобладават смесените дъбови гори от източен горун /Quercus polycarpa/ и благун. Разпръснато сред горските масиви са разположени открити пространства, обрасли с храсталаци от драка /Paliurus spina-christi/, примесени със смин /Jasminum fruticans/, в съчетание с ксеротермни тревни съобщества със средиземноморски елементи, напр. дамаска челебика /Nigella damascena/ (Бондев, 1991). Хълмовете са разделени от множество малки речни долини, с характерна за поречията растителност. В западната част се намира сравнително тясната долина на река Тунджа, част на която е превърната в селскостопански площи или е заета с храсталаци от драка. Селскостопански земи има също в ниските части и равнините около хълмовете.
Птици:
В района на Дервентските възвишения са установени 120 вида птици, от които 25 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 59 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 17 вида, в SPEC3 – 40 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 45 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 43 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В района са добре представени видовете характерни за мозаечните местообитания със значително участие на открити пространства, както и видове с предпочитания към малки дъбови гори. Тук се среща най-многочислената в България популация на големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/. Дервентските възвишения са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид както и за малкия креслив орел /Aquila pomarina/, черния щъркел /Ciconia nigra/, тръстиковия блатар /Circus aeruginosus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/ и черната каня /Milvus migrans/. Тук се срещат значими популации и на други застрашени в Европейския съюз видове, като дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, полската бъбрица /Anthus campestris/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/ и др. В Девренските възвишения гнезди и застрашеният от изчезване на планетата царски орел /Aquila heliaca/
[Best_Wordpress_Gallery id=“24″ gal_title=“птици“]
Заплахи:
Районът на Дервентските възвишения се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горско-стопански дейности. Местообитанията са чувствителни към интензификацията на земеделието и горското стопанство, както и към промяната на земеделските практики. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия, както и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците (дебелоклюна чучулига, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, сива овесарка /Miliaria calandra/) и лалугера /Spermophilus citellus/, който се явява основна храна за грабливите птици, включително царския орел. Използваните в района пестициди са опасни за птиците. Сухите пасища и ливади са особено уязвими от пожари, както естествени, така и причинени от човека. През сухи години големи територии биват опожарявани. Горите в Дервенските възвишения заемат сравнително малки територии, разпръснати сред откритите пространства. Госко-стопанските дейности, свързани с изсичането на големи стари дървета, влияят директно върху много видове грабливи птици, тъй като те строят гнездата си на такива дървета. Бракониерската сеч сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообиатния. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.
Източник: www.birdsinbulgaria.org
